Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Георги Желев приключва медицина в МУ - София през 2005 година и придобива компетентност " Хирургия " след специализация в УМБАЛ " Царица Йоанна  - ИСУЛ ". Професионалните му ползи са в региона на миниинвазивната и лапорасокпоската хирургия. 

Придобива научна и просветителна степен " лекар " след отбрана на дисертационен труд на тематика „ Лапароскопско лекуване на болесттите в хепатопанкреатобилиарната зона ”с теоретичен началник акад. Дамян Дамянов.

В момента е част от екипа на Клиниката по хирургия към Клиничен център по гастроентерология в УМБАЛ " Царица Йоанна - ИСУЛ ".  

Д-р Желев, по какъв начин избрахте да се посветите на медицината?

Още като възпитаник в 10-ти клас в гимназията взех решение, че медицината ме притегля, стана ми забавно устройството на човешкото тяло и всичко, обвързвано с проучването му. Колкото повече навлизах в тази материя, толкоз повече ми се искаше да задълбавам знанията си, да откривам нови неща. Има и друга причина – моята майка е доктор, това също изигра роля за избора ми.

А по какъв начин решихте, че тъкмо хирургията е Вашата компетентност?

Хирургичните специалности постоянно са ме привличали, тъй като в тях резултатът е забележим, явен, той е пред очите незабавно, не може да остане неусетен. В хирургията ме притеглят динамичността, разнообразието. И това, че се работи и с главата, и с ръцете!

Кои са Вашите учители, на които дължите най-вече за образуването си като експерт?

На първо място акад. Дамян Дамянов. За мен той е доста повече от преподавател в тясно професионалния смисъл на тази дума. Каквото и да кажа за него и за ролята му в моето създаване, ще бъде малко – той ме научи да мисля и да проучвам, да класифицирам и да класифицирам, да бъда придирчив и сериозен към себе си. Научил съм доста и от доктор Петър Първанов, проф. Бойко Коруков, проф. Николай Пенков.

Какви качества би трябвало да има един доктор, с цел да стане добър хирург?

Да има мощна воля, да бъде толерантен към несгодите и да бъде подготвен да се сблъска с доста трудности по пътя. Да е подготвен за доста ограничения – доста повече от това, което си показва първоначално. Да загуби другари.

Също по този начин мисля, че е значимо да образува у себе си ученолюбивост, посветеност и великодушие.

За нас, лекарите слагането на диагнози е специалност, назначението на лекуване също, за пациента обаче не е същото.

Той е в стрес и ние би трябвало да съумеем да му разбираем какво го чака, по какъв начин желаеме да създадем всичко, на което сме способни, с цел да му помогнем. Трябва да умеем обаче да приказваме и за рисковете, тъй като в медицината и изключително в хирургията постоянно има риск, има и неточности.

Ние, хирурзите се сблъскваме и с обричащи диагнози, това също е част от всекидневието ни. И се изисква изключително умеене и необикновен кураж, с цел да приказваме по този въпрос с болния и околните му.

Какво е чувството, когато загубите пациент?

Малко е да се каже, че е извънредно неприятно. Винаги се запитвам дали съм взел вярното решение, дали съм направил всичко, дали е бил вероятен различен метод, доколко моята интервенция е ускорила края му...

Как се промени хирургията през последните години – като благоприятни условия, способи, равнище на риск?

Промени се доста и продължава да се трансформира с експедитивност, която на моменти е мъчно да бъде осъзната и осмислена. Преди 17-18 години, когато навлизах в тази компетентност, миниинвазивните колоректални интервенции бяха изключение. Днес 80% от всички интервенции, които вършим в нашата клиника, са лапароскопски. Хирургията става все по-технологична и все по-технократска. Все по-голям дял ще имат и роботизираните интервенции.

Развитието е толкоз огромно и значимо, че от време на време измененията идват със седмици, даже не с месеци.

В нашето съвремие сме облагодетелствани от бързия достъп до нова информация – към този момент не вървим в библиотека, не поръчваме публикации по пощата и не чакаме месец, с цел да ги получим. Можем просто да влезем в интернет и да достигнем за минути до това познание, което ни е належащо. А то остарява толкоз бързо в наши дни, че напълно скоро се оказва, че още веднъж нещо се е трансформирало.

Какво Ви прави благополучен в професионално отношение?

Това, че работя в мощен и обединен млад екип, в който има построени откровени другарски връзки. При нас никой не споделя „ Това не е моя работа “, вместо това питаме има ли нещо, което би трябвало да се свърши.

Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

То е толкоз малко... Обичам да бъда със фамилията и децата си. Правим планински преходи, харесва ни да бъдем в планината. Играя тенис, карам ски. Обичам и да се виждам с другари, оценявам доста моментите, които мога да прекарам с тях.

Кое е обичаното Ви време от денонощието?

Вечерите, когато е безшумно и умерено, само че и ранната заран най-много. Смятам, че мъжът би трябвало да става рано! Не в 9-10 часа, а рано. Тогава стартира денят, тогава се прави сериозна работа.

Какво желаете да пожелаете на младите лекари, които в този момент потеглят по пътя към огромната хирургия?

Да имат самообладание и предпочитание за работа. Да имат смелост и да работят над себе си, да се усъвършенстват и да вървят самоуверено напред.